РЪКОВОДСТВО ЗА ДОМАШНО КОМПОСТИРАНЕ

Домашното компостиране е една от предпочитаните мерки, включени в общинските програми за управление на дейностите по отпадъците по отношение на биоразградимите битови отпадъци.

Компостирането при домашни условия често се счита за най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда.

В слабо населените райони, разделното събиране на отпадъците може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране може да представлява по-добро решение.

Целта на това ръководство, издадено от Дирекция “Управление на отпадъците” към МОСВ, е домакинствата в България да получат основни представи за процеса компостиране. Всяка информация и споделен практически опит за процеса компостиране, ще бъде използвана при следващи редакции на ръководството.

Как да си направим домашен компост

КАКВО Е КОМПОСТИРАНЕ?

Домашното компостиране предлага възможност на домакинствата да оползотворяват голяма част от битовите си отпадъци (остатъци от храна и градински «зелени» отпадъци). Почти две трети от отпадъците, генерирани в домовете, сесъстоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено, тревни изрезки, дървени вейки и др.), които се разграждат по естествен път.

Органичната част, подходяща за компостиране се състои от сурови хранителни и растителни отпадъци смесени при определено съотношение. Хартията и картонът също могат да се компостират. В процеса на компостиране те стават източници на органичен въглерод.

Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите. Процесът се извършва благодарение на различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда: бактерии, гъбички, актиномицети, водорасли, протозои, които присъстват естествено в органичната част на битовите отпадъци или могат да се добавят изкуствено за да се ускори процеса.

Най-важните факторите, които оказват влияние върху процеса са: наличието на кислород, влага, съотношението между въглерод и азот, размера на частиците, киселинността на средата и температурата.

КАКВО МОЖЕ ДА КОМПОСТИРАМЕ?

Отпадъците,  които подлежат на компостиране се разделят на хранителни отпадъци,зелени отпадъци, съдържащи азот (N) и кафяви отпадъци, съдържащи въглерод (C).

Зелените са тези, които са свежи и влажни, а кафявите са сухи и съдържат повече въглерод (C). За да се получи качествен компост е необходимо зелените и кафявите отпадъци да се смесят и да бъдат в съотношение C:N = 30:1 или на 4 части С въглерод добавяме 1 част N – азот.

Тъй като “зелените” отпадъци се разграждат бързо, а “кафявите” бавно, процесът на компостиране се забавя когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато количеството им се увеличи много в сравнение с “кафявите”  отпадъци се увеличава количеството на образувания амоняк – газ с неприятна миризма.

Голяма част от кухненските и градинските отпадъци могат да се компостират, но има и такива, които не трябва да компостираме.

Отпадъци, които са подходящи за компостиране:

Обелки от зеленчуци и плодове (C:N=12-20:1), остатъци от хляб, макаронени изделия, торбички от чай, утайки от кафе (C:N=20:1), черупки от яйца, стайни и градински цветя, прясно окосена трева (C:N=19:1), изсушена трева и листа, слама (C:N=80:1), дървесни стърготини (C:N=625:1), картонени опаковки (C:N=150-200:1), салфетки, вестници (C:N=170:1), негланцирани рекламни брошури и диплянки, естествени влакнести материали и платнени остатъци от памук и вълна без примеси на синтетични влакна, оборски тор (C:N=20:1).

Подходящи за компостиране отпадъци

Отпадъци, които са забранени за компостиране:

Месо, риба и кокали, млечни продукти, мазнини и масла, сготвена храна, изпражнения от домашни любимци, въглени и остатъци от изгорели въглища, остатъци от синтетични платове, пластмасови отпадъци, метали, заболели и инфектирани растения.

Неподходящи за компостиране отпадъци

Хартията и картона първо се накъсват на малки парченца, навлажняват се и тогавасе смесват с останалите материали. За да се ускори процесът на компостиране използваните кухненски и градински отпадъци е добре да се смачкат, смелят, настържат или нацепят, тъй като размерът на частиците е един от основните фактори (материал, влага, въздух и размер на частиците), които влияят върху процеса.

ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА КОМПОСТА

Когато придобие тъмнокафяв цвят, стане ронлив и има миризма на пръст компостът е готов.

Компостът често се нарича черно злато за почвата. Той оказва положително влияние върху съдържанието на влага и органичните хранителни материали. Повишава обмяната на въздух и променя и стабилизира киселинността на почвата. Влияе благотворно върху микроорганизмите и растенията и подтиска болестите при растенията.

Как да компостираме у дома

УПОТРЕБА НА КОМПОСТА

Компостът се използва в градината за повишаване на плодородието на почвата. Използва се и като мулч или покривен слой. Мулчът се прилага късно напролет, когато почвата е влажна и топла.Това е повторение на процеса, който се случва в гората – листата опадат, разлагат се в почвата и се превръщат в тор. Процесът е бавен, но много ефективен.

Употребата на компоста включва още и изготвянето на саксийни смеси и използването му при рекултивиране на почви, замърсени с токсични вещества и тежки метали.

Компостът е подходящ за сухи площи, в които се отглеждат култури, нуждаещи се от по-голямо количество вода. Той намира приложение в цветни градини, поляни, общински площи и гробищни паркове.

ЗАЩО ДА КОМПОСТИРАМЕ?

Краткият отговор на този въпрос е, за да разполагате с безплатен обогатител на почвата (компост), произведен от материали, които иначе бихте изхвърлили.